Валутната двойка евро-долар рязко поевтиня в понеделник, отразявайки широкото поскъпване на щатския долар. След като започна търговията на ниво 1.1598, двойката достигна ново четириседмично дъно още в ранната европейска сесия. Спадът се случи без конкретен новинарски катализатор и на фона на почти празен икономически календар за EUR/USD. Това подсказва, че пазарът продължава да преработва събитията от миналата седмица — на първо място публикуването на US CPI и PPI.

Припомнете си, че и двата инфлационни отчета бяха двусмислени. На пръв поглед те изглеждат като ясни аргументи в подкрепа на по-„ястребова“ политика: общият CPI се ускори до 0,4% на месечна база през август спрямо 0,1% през юли и до 3,4% на годишна база. Общият PPI също нарасна осезаемо: месечният ръст се ускори до 0,4% (от 0,1%), а годишният темп скочи до 5,4% от 4,8%.

Все пак структурата на отчетите не е еднозначно „ястребова“. Core CPI действително се ускори до 0,3% на месечна база, но годишният му темп се забави от 2,5% до 2,4%. Core PPI всъщност се забави до 0,2% на месечна база от 0,3%. С други думи, фундаменталният инфлационен натиск не се е засилил равномерно. Освен това значителна част от ръста на PPI дойде от енергийния компонент: цените на енергията скочиха с 4,2% на месечна база през август, а бензинът беше основен фактор за увеличението на CPI.

До петък, когато беше публикуван CPI, балансът беше приблизително изравнен. Трейдърите усвоиха данните и се въздържаха от прибързани изводи. След първоначалния низходящ импулс, двойката се върна в зоната около 1,16 и затвори седмицата на 1,1599.

Но в понеделник продавачите започнаха нова атака и се опитват да осигурят затваряне под подкрепата при 1,1550 (средната лента на Bollinger на седмичната графика). Ако мечките задържат двойката под това ниво, пазарът ще получи технически сигнал в полза на по-нататъшни спадове – първоначално към зоната 1,1500, а след това към следващата подкрепа при 1,1470 (долния ръб на дневния Kumo облак).

Основният фундаментален двигател на натиска върху EUR/USD е рязкото нарастване на „ястребовите“ очаквания за действията на Federal Reserve. Пазарното ценообразуване в момента оценява вероятността от повишение през септември на близо 90%. Освен това участниците започнаха да калкулират и допълнително увеличение от 25 б.п. до края на годината – CME FedWatch оценява шанса за този сценарий на около 50%. На практика пазарът вече играе не просто едно повишение, а потенциалното начало на нов цикъл на затягане.

Възниква въпросът: доколко устойчиви са тези очаквания? Не тичат ли трейдърите, така да се каже, „пред локомотива“?

Последните инфлационни публикации засилват аргументите в полза на повишение на лихвите. Въпреки това Fed не може да игнорира другия стълб на своя двоен мандат – състоянието на пазара на труда. Там картината остава противоречива: летните NFP отчети не дават на централната банка еднакво убедителни основания за затягане на риториката. И макар NFP за август да беше приличен, той последва изключително слабия отчет за юли. С други думи, последните два доклада изпращат на пазара (и съответно на Fed) противоречиви сигнали. При тези условия Fed може и да повиши лихвите, но е малко вероятно да заеме „ултраястребова“ позиция и предварително да обяви последваща серия от увеличения.

Допълнителен аргумент за предпазливост от страна на Fed е самият характер на инфлацията. Както беше отбелязано по-рано, по-голямата част от ускорението на CPI и PPI дойде от енергийния компонент: бензин, дизел и други горива поскъпнаха на фона на напрежението в Близкия изток. Паричната политика може да охлади търсенето, но не може директно да неутрализира външен ценови шок. Затова Fed трябва да прецени структурата на инфлацията и риска от отслабване на заетостта, ако пристъпи към прекалено агресивно затягане.

Оттук следва, по мое мнение, че пазарните участници в значителна степен изпреварват събитията. Трейдърите вече калкулират почти идеален сценарий за долара: септемврийско повишение плюс „ястребови“ сигнали за по-нататъшни стъпки (т.е. индикации за още едно повишение до края на годината). Но при толкова двусмислен фундаментален фон е трудно да си представим, че централната банка ще даде толкова еднозначни насоки за бъдещата политика – особено като се има предвид позицията на Kevin Warsh относно комуникацията на Fed. Далеч преди да оглави институцията, той последователно се обявяваше против прекомерната употреба на предварително обявявани сигнали за бъдещи решения, тъй като смята, че това създава фалшиво усещане за сигурност у пазарите и ограничава свободата на централната банка да реагира на променящи се условия.

В резултат на това трейдърите в EUR/USD могат да попаднат в капан на завишени очаквания. От една страна, доларът получи мощен фундаментален тласък чрез пренастройване на очакванията към по-„ястребова“ парична политика. От друга страна, колкото по-високо се изкачват пазарните очаквания, толкова по-висока става летвата и за самия Fed: едно „обикновено“ повишение с 25 б.п. може да се окаже недостатъчно, за да продължи поскъпването на „зеления“ със същото темпо. Пазарът ще има нужда от потвърждение за допълнително затягане в съпътстващата риторика и прогнозите на Fed.

Затова, въпреки очевидното изкушение да се отварят къси позиции в EUR/USD (с оглед на темпа на спада), низходящият сценарий все още не е окончателно потвърден. Настоящият спад е по-скоро емоционален, отколкото структурен, тъй като пазарът бързо вгражда в цените не само почти сигурното септемврийско повишение, но и последващо затягане – което засега остава само хипотетичен сценарий, далеч от гарантиран. Fed трябва да вземе предвид състоянието на пазара на труда, а след противоречивата поредица от NFP централната банка има сериозни основания за предпазливост.

Всичко това подсказва, че в момента най-обоснованият подход е изчакването. Да се продава двойката само въз основа на вече случил се импулс е рисковано: съотношението риск/доходност се влошава, докато вероятността от корективно движение нараства.