Предстоящата седмица обещава да бъде не по-малко волатилна от предходната. В центъра на вниманието ще бъдат ключовите инфлационни доклади от САЩ – индексът на потребителските цени (CPI) и индексът на цените на производител (PPI) за юли. Всеки от тези доклади може да предизвика сериозен скок във волатилността – особено след като слабите данни за заетостта извън селското стопанство за юли (Non-Farm Payrolls) накараха пазара да преосмисли очакванията си за бъдещата политика на Federal Reserve. Новите данни за инфлацията могат или да засилят очакванията за по-"dovish" позиция (увеличавайки натиска върху щатския долар), или, обратно, да позволят на долара да възстанови част от загубените позиции.

С други думи, предстоящите публикации имат потенциала да определят тона на търговията в двойката EUR/USD не само през следващите дни, но и през следващите седмици.

Юлският отчет за нарастването на индекса на потребителските цени в САЩ (сряда, 12 август) е от особено значение за щатския долар, тъй като идва след неочаквано слаб отчет за пазара на труда. Според предварителните прогнози общият CPI се очаква да се забави до 3.4% на годишна база, спрямо 3.5% през юни. На месечна база се очаква индексът да отчете минимален ръст (+0.1%) след спад в отрицателна територия (-0.4%) през предходния месец. Очаква се и годишният базов индекс на потребителските цени да се забави до 2.5%, след рязък спад (от 2.9% до 2.6%) през юни.

Значимостта на тези прогнози се засилва от геополитическите събития, които се развиха през юли. През последния месец инфлационните рискове нараснаха съществено на фона на поредна ескалация на конфликта в Близкия изток и рязък скок в цените на петрола. Дори Fed, в заключенията след юлското заседание, посочи устойчиво повишената инфлация и определи ситуацията в Близкия изток като „един от източниците на икономическа несигурност“. Поради това очакваното понижение на CPI на фона на толкова неблагоприятен външен ценови фактор ще изглежда особено отчетливо. Подобен резултат би бил убедителен знак, че новата вълна на поскъпване на енергоресурсите не е довела до засилване на вътрешния инфлационен натиск в САЩ.

Освен това юлският CPI трябва да се разглежда в контекста на вече публикуваните данни за July NFP. Ако инфлационният отчет излезе поне в съответствие с прогнозите (да не говорим за попадане в „червената зона“), потенциалното забавяне на CPI ще съвпадне с охлаждане на пазара на труда.

Накратко, юлските Non-Farm Payrolls се оказаха значително по-слаби от очакваното: икономиката на САЩ загуби 23 000 работни места, а ръстът на заплатите се забави до 3.2% на годишна база (след повишение до 3.5% през юни). Освен това данните за май и юни бяха ревизирани надолу с общо 103 000 работни места.

Комбинацията от тези две тенденции – забавяща се инфлация и отслабващ натиск от страна на възнагражденията – има потенциала значително да промени позицията на Fed, поне на ниво вербална реторика. Както е известно, по-слабата динамика на заплатите намалява риска от вторичен инфлационен натиск чрез потреблението, докато спадът в CPI показва, че ценовите шокове (поне засега) не прерастват в устойчива инфлационна тенденция.

С други думи, юлският CPI ще служи като ключов „тест“ за ястребовия сценарий на Fed. Ако потребителската инфлация действително се забави на фона на слабите NFP данни и по-бавния ръст на заплатите, пазарът отново ще започне да обсъжда перспективите за понижение на лихвите през идните тримесечия.

Също толкова важен за оценката на инфлационната картина в САЩ ще бъде юлският отчет за индекса на производствените цени, който ще бъде публикуван в четвъртък, 13 август. Този отчет ще служи като своеобразна проверка доколко устойчиво може да се окаже очакваното забавяне на потребителската инфлация.

Производствените цени традиционно се разглеждат като потенциален източник на бъдещ натиск върху потребителските цени, така че умерен ръст на PPI през юли (отново, на фона на значими събития в Близкия изток) ще засили увереността, че инфлационният импулс наистина отслабва.

Консенсусната пазарна прогноза предвижда умерено месечно възстановяване на PPI – приблизително с 0.2% – след спад от 0.3% през юни. На годишна база това ще се преведе в стойност в диапазона 5.5–5.6%, тоест без съществено ускоряване спрямо 5.5% на годишна база през юни.

Понижението на потребителската инфлация без рязко ускоряване на производствените цени ще позволи да се говори за постепенно отслабване на ценовия натиск в САЩ. Подобен резултат (или комбинация от резултати) ще окаже значителен натиск върху щатския долар, особено на фона на слабите данни от пазара на труда.

От техническа гледна точка валутната двойка EUR/USD на четиричасовата графика се намира между средната и горната линия на индикатора Bollinger Bands и над всички линии на индикатора Ichimoku, който е формирал бичи сигнал „парад на линиите“. Това подсказва, че двойката запазва потенциал за растеж към горната линия на Bollinger Bands на H4 графиката, а именно към нивото 1.1560, а след това към нивото 1.1580 (горната линия на Bollinger Bands на дневната графика. Ако купувачите на EUR/USD преодолеят последната ценова бариера, ще се отвори път към зоната на 16-тата фигура, като следващото ниво на съпротива е 1.1630 (линията Kijun-sen на седмичната графика).