Дипломатическият застой около Ормузкия проток навлезе в решаваща фаза, като представители на САЩ изразяват оптимизъм за евентуално повторно отваряне на корабния маршрут, докато Техеран категорично отрича да води преки преговори с Вашингтон и настоява, че комуникира единствено с Оман.

Разминаването между оптимизма на американските представители и позицията на Иран поставя под въпрос дали блокадата, в сила от края на февруари, може да бъде вдигната.

„Има шанс днес или утре да постигнем сделка за отваряне на протока и за придвижване към по-нормализирана позиция в този конфликт“, заяви министърът на финансите Scott Bessent пред CNBC във вторник.

Държавният секретар Marco Rubio беше по-предпазлив, като посочи, че в преговорите има напредък, но все още няма постигнат окончателен резултат.

В сряда американският президент Donald Trump предупреди в интервю за Fox News, че ако протокът остане затворен, Иран ще понесе тежки удари, като добави, че той ще бъде отворен „много скоро“ — в противен случай ще последват последици.

Техеран обаче последователно отрича да участва в преки контакти с Вашингтон. Говорител на иранското външно министерство заяви, че разговорите се водят изключително с Оман и се отнасят до гарантиране на безопасни корабни маршрути, както за влизащите, така и за излизащите кораби, при зачитане на суверенните права. Външното министерство на Катар определи преговорите като достигнали „много напреднал етап“, като проектопредложения вече циркулират между посредниците.

Според рамката, за която съобщи The New York Times, влизащите в Залива плавателни съдове ще следват северен маршрут по бреговете на Иран, докато излизащите кораби ще поемат по южен път, по-близо до водите на Оман.

Иран възнамерява да събира „такси за услуги“, формално предназначени да покриват екологични и разходи за сигурност, като приходите ще бъдат разделени поравно между Иран и Оман. The Guardian съобщава, че представители на САЩ са подкрепили плана за съвместно управление между Иран и Оман, като възнамеряват да го представят вътрешнополитически като „временна“ мярка.

Отвъд маршрутите и таксите за корабоплаване, Техеран е поставил и по-широки искания: снемане на военноморската блокада от страна на САЩ, цялостно облекчаване на санкциите и признаване на правото му да налага морски такси.

В този контекст Marco Rubio предупреди за рисковете от създаването на опасен прецедент:

„Ако създадем прецедент в Близкия изток, при който една национална държава може да реши да контролира международен морски път, да налага тол такса и да взривява корабите ви, ако не платите, ние създаваме много опасен прецедент, който ще се повтори в други части на света, включително в този регион.“

На фона на тези взаимни изявления перспективата за незабавно отваряне остава неясна. Успехът на преговорите зависи от това колко бързо ще бъдат финализирани детайлите между Техеран, Оман и посредниците и дали Вашингтон ще успее едновременно да демонстрира готовност за компромис, като същевременно запази основните си геополитически принципи.