Еврото/доларът обнови седмичното си дъно днес в отговор на ескалацията в Близкия изток, а въпреки активното обсъждане на „меморандум за разбирателство“, Съединените щати и Иран си размениха удари, поставяйки под съмнение перспективите пред дипломатическия процес.

Според CNN, силите на САЩ извършиха въздушен удар по военна цел на територията на Иран, след като Техеран изстреля четири ударни дрона по търговски кораб под флага на САЩ. Американските сили прехванаха безпилотните летателни апарати и след това нанесоха удар по наземна установка за изстрелване на UAV в района на Бандар Абас, предотвратявайки пето изстрелване.

От своя страна Корпусът на гвардейците на Ислямската революция заяви, че е отвърнал с атака по военновъздушна база на САЩ в Кувейт, от която е бил извършен ударът по Иран.

В отговор на инцидента търговците свалиха EUR/USD до седмично дъно и тестваха зоната около 1,15, като най-ниската стойност на търговия беше 1,1587. В същото време продавачите не успяха да задържат позициите си — още в началото на европейската сесия двойката се върна в района на 1,16, където се търгува вече четвърти пореден ден.

Това подсказва, че продажбите под диапазона 1,1610–1,1670 остават рискови, дори когато нагласите за избягване на риска се засилват. Съдейки по реакцията на пазара, инвеститорите все още калкулират сценарий на ограничена ескалация и продължаване на дипломатическата линия между Съединените щати и Иран. Въпреки днешната размяна на удари, петролът поскъпва само умерено, а търсенето на активи убежища, включително щатския долар, остава сравнително слабо. Всичко това показва, че пазарните участници не възприемат инцидента като начало на мащабно подновяване на конфликта.

С какво се обяснява тази устойчивост на пазара? В голяма степен сдържаната реакция отразява факта, че преговорният процес не е необратимо провален. За двете страни нова фаза на пълномащабни военни действия би представлявала сценарий на „загуба за всички“, при който политическите и икономическите разходи далеч биха надхвърлили потенциалните ползи.

Съединените щати, например, рискуват стагфлация на фона на ускоряваща се инфлация по CPI и PCE и забавящ растеж на БВП. В случай на подновяване на бойните действия Brent би могъл да поскъпне до 110–120 долара за барел с всички съпътстващи последствия — по-високи лихвени проценти на Federal Reserve, нарастващ риск от рецесия и т.н. Трябва да се има предвид и че през ноември са насрочени междинните избори за Конгреса в САЩ и дотогава Белият дом трябва да демонстрира успехи във външната политика, а не да изглежда въвлечен в поредната „безкрайна война“ в Близкия изток. Продължителна въздушна кампания или още повече сухопътна операция би могла да струва на администрацията на Тръмп подкрепата на центристките избиратели, които са чувствителни както към цените на горивата, така и към жертвите сред американските военнослужещи.

Пълномащабна война би била неизгодна и за Иран, най-вече заради икономическата му уязвимост. Ислямската република разчита силно на износа на петрол и външните търговски канали; блокадата на Ормузкия проток, който Техеран използва като лост, вреди и на самия Иран. Без приходи от петрол и на фона на галопираща инфлация риалът рискува да се срине, което би парализирало вътрешния пазар. Освен това пълномащабните бойни действия биха увеличили риска от разрушаване на енергийната инфраструктура на страната — активи, изграждани с десетилетия. Въпреки значителния арсенал от балистични ракети и дронове, американските въоръжени сили са в състояние да извадят от строя ключова петролна и газова инфраструктура.

Поради тези причини повечето пазарни участници са уверени, че преговарящите в крайна сметка ще намерят общ език и ще се договорят за взаимно скъп, но стабилизиращ компромис. Освен това посредници в Пакистан и Оман потвърдиха подготовка за по-нататшни контакти между Вашингтон и Техеран, като и двете страни все още допускат възможността за споразумение, свързано с ядрената програма.

Днешната сдържана реакция на пазара показва, че инвеститорите не очакват незабавен „щастлив край“ под формата на бързо отваряне на Ормузкия проток, но продължават да разглеждат деескалацията като базов сценарий.

Пазарните участници вече са се адаптирали към епизоди на „контролирана ескалация“: размяната на удари се възприема по-скоро като средство за натиск в преговорите, отколкото като отказ от сделка.

Поради тези причини търговците се въздържат да отварят големи насочени позиции както в полза на „сигурния“ долар, така и в полза на „рисковото“ евро. Изглежда вероятно EUR/USD да се търгува в коридора 1,1610–1,1670 — долната и горната линия на Bollinger Bands на H4 графиката — докато конфликтът в Близкия изток не бъде окончателно разрешен. При тези условия е разумно да се обмисли откриване на дълги и къси позиции в близост до границите на коридора.