За всичко си има време. Според Bank of America, през второто тримесечие EUR/USD ще започне рязко да поскъпва. Именно тогава европейската икономика най-сетне ще усети пълния ефект от фискалните стимули на Фридрих Мерц и увеличените разходи за отбрана в ЕС. В същото време Съединените щати ще въведат отново мита, което ще влоши бюджетната им ситуация и ще забави ръста на БВП. Разликата в темпа на икономическия растеж ще се стесни, което ще отвори път за движение нагоре на основната валутна двойка.

Засега просто не е времето на еврото. Инвеститорите трябва да могат да изчакат. Наистина, в полза на EUR/USD работи не само стесняването на разликата в темповете на растеж на БВП. До юни, а вероятно и до юли, е малко вероятно Fed да понижи федералния лихвен процент. Разликата между него и депозитната лихва на ECB е 175 базисни пункта. Подобен спред се проявява и на облигационните пазари. Доходността на американските ценни книжа е осезаемо по-висока от тази на европейските.

Динамика на кривите на доходността на американските и германските облигации

Когато и двете централни банки са прекъснали или приключили циклите си на парично разширяване и лихвеният диференциал е широк, се създава рай за carry-trade. Участниците, които играят върху разликата, използват еврото като валута за финансиране и щатския долар като доходоносен актив, като правят пари почти от нищото. В същото време нарасналото търсене на зелената валута води до спад на котировките на EUR/USD.

Динамиката на основната валутна двойка се определя не само от carry-trade, но и от хеджиращите потоци. Според Credit Agricole, поскъпването на щатския долар в отговор на ръста на американските фондови индекси се дължи на намаляване на валутното хеджиране от страна на чуждестранните инвеститори, докато те инвестират в активи, деноминирани в долари. Когато купуват акции, те едновременно продават „зелени“ и обратно. Увеличаването на обратната корелация между индекса на USD и S&P 500 не означава, че щатският долар си е върнал статута на основен „safe-haven“ актив. Коренът на проблема се крие в хеджиращите потоци.

Събитията в Близкия изток обаче може да помогнат на „greenback“ да си върне предишната роля. Краят на ултиматума на Тръмп към Иран наближава в периода 1–5 март и въоръженият конфликт в Близкия изток става все по-вероятен. Какво трябва да се купува в такъв случай? Къде да се скрият парите?

Еврото едва ли ще бъде популярно. Еврозоната е регион, който е нетен износител на петрол. Поскъпване на Brent над 90 долара за барел едва ли ще зарадва валутния блок и неговата парична единица. Ситуацията е различна за Съединените щати. Те са нетен износител на енергийни продукти. Затова военните действия в Близкия изток по-скоро ще засилят щатския долар, отколкото ще го отслабят.

Технически, на дневната графика EUR/USD показва отскок от динамична съпротива, за което свидетелства комбинация от пълзящи средни. В същото време, ако основната валутна двойка пробие под долната граница на диапазона на справедливата стойност 1.1785–1.1940, това ще бъде основание за продажби. Има смисъл да се премине към покупки на евро спрямо щатския долар над 1.1835.