Индексът на щатския долар се повиши с 0.37% през седмицата, достигайки 98.92—инвеститорите предпазливо залагат на перспективите пред американската валута. Причината е проста: следващата седмица Доналд Тръмп ще се срещне със Си Дзинпин в Южна Корея и тази среща има потенциала да промени хода на търговската война между САЩ и Китай. Очакванията са смесени: някои се надяват на прекратяване на конфликта, докато други виждат риск от по-нататъшна ескалация. Въпросът е какъв резултат ще даде срещата на върха и как ще се отрази на пазарите. Да разгледаме подробно.

Тръмп се стреми към бърза победа. Какво е готов да използва, за да я постигне?

Пред срещата на върха, президентът на САЩ описва задачата възможно най-просто: иска "бърза победа". За Тръмп това означава удължаване на паузата на повишаване на тарифите в замяна на конкретни действия от страна на Пекин—възобновяване на покупките на соя, предприемане на строги мерки срещу фентанил и премахване на ограниченията за износ на редкоземни елементи.

В същото време той открито заявява, че не възнамерява да премахне всички търговски бариери и е готов да запази ограниченията, които счита за необходими. "Мисля, че ще се съгласим за всичко," каза той пред пресата в четвъртък, като демонстрира увереността, която е добра за медийния ефект.

Парадоксът е, че амбициите на Тръмп надхвърлят тесните икономически въпроси: той открито изразява желание да постигне трудни споразумения за ядрените оръжия и да накара Си Дзинпин да окаже натиск върху Владимир Путин да прекрати инвазията в Украйна.

В своите изчисления Тръмп вижда това като възможност да засили имиджа си на миротворец — персона, която, според него, може да играе в негова полза след международни събития, включително примирието между Израел и Хамас. За него това не е просто търговска среща, а платформа за политически маркетинг.

Все пак, склонността му да взема решения на момента и желанието му да постигне резултат до следващия четвъртък — заедно с обичайния стил на Тръмп, при който скоростта е по-важна от дълбочина — увеличава риска крайният резултат да не бъде пълноценно споразумение, а по-скоро временно деескалиране.

Какво очакват пазарите и защо анализаторите запазват песимизма си

Финансовите участници и икономистите подхождат към срещата със спокойна реалистичност, а не с оптимизъм. Джоузеф Капурсо от Commonwealth Bank of Australia изразява съвсем ясно своите очаквания: най-добрият изход, на който може да се надяваме, е ново търговско примирие.

Думите му: "Според нас, най-добрият резултат ще бъде ново търговско примирие... Очакванията ни за положителен резултат от срещата са ниски. Смятаме, че и пазарните очаквания са скромни, което предполага само умерена реакция от валутите следващата седмица," отразяват здравословната доза скептицизъм от страна на пазарите, които са свикнали с обещания и смели изказвания, които не винаги водят до структурни промени.

Хенриета Левин, бивша консултантка на Белия дом по въпросите на Китай, се съгласява: двете страни искат стабилност, но, според нея, "Китай държи картите." Това не е просто фигура на речта: Китай действително има набор от инструменти за влияние — от контрол върху материали, критични за технологиите, до достъп до големи пазари.

За пазарите не е важно помпозното риторично изказване, а по-скоро балансът на реалната пазарна мощ и политическа воля. Ако очакванията останат ниски, волатилността вероятно ще остане в умерени нива, а реакциите на валутите ще бъдат сдържани.

Освен това, пазарната динамика се влияе от времето: текущото тарифно споразумение изтича през ноември.

Времето на срещата също играе роля в пазарната динамика: текущото тарифно споразумение изтича през ноември. Това добавя спешност, като същевременно има място за тактически ходове като временни отсрочки.

Пазарите вече отчасти са включили в цените възможността за "паузи" и "примирия," така че за да има значителен положителен шок, ще трябват не просто изявления, а конкретни механизми и ангажименти с реални срокове и обеми.

Накрая, участниците на пазара също наблюдават публичната реторика на двете страни. Ако срещата е съпроводена с демонстрация на компромис, при която всяка страна може да запази лице и да го представи като постижение, финансовите показатели ще реагират положително.

Но ако преговорите се сведат до взаимни обвинения и "вежлива безразличност," активи като йена, франк и злато ще получат подкрепа, не поради увереност в дългосрочно разрешаване на противоречията, а от стремеж към сигурност.

Стратегическо несъответствие: редки земни елементи, полупроводници и дългосрочната стратегия на Китай

Една от основните области на преговори е технологията и ключовите ресурси, особено редките земни елементи. За Тръмп това е отделна линия на натиск: свалянето на износните ограничения на тези материали може да облекчи достъпа до компоненти за смартфони, полупроводници и отбранителни системи.

С неговия транзакционен подход всичко изглежда просто: ти даваш, ние даваме. Проблемът обаче е, че Пекин не разглежда редките земни елементи просто като стока, а като стратегическо предимство. За Китай контролът върху тези ресурси е част от дългосрочна национална стратегия и той няма да отстъпи без компенсация.

Сун Чънхао, изследовател в Центъра за международна сигурност и стратегия към университета Цинхуа, го казва направо: "Лостовете на влияние на Китай не са 'прости козове за пазарлък'" и това е, което прави обмяната за няколко временни отстъпки от САЩ невъзможна.

Анализаторът отбелязва, че промяната в тази политика би изисквала значителни отстъпки от САЩ, вероятно включваща премахването на американските технологични санкции — политически неприемлива стъпка за Вашингтон.

Насред тези противоречия, Вашингтон също работи в различна насока, като обмисля затягане на експортните ограничения за оборудване, съдържащо американски софтуер. Това означава, че потенциалният компромис относно редките земни елементи не само е неясен, но и усложнен от допълнителни технологични ограничения от САЩ, които биха могли да навредят на продажбите на компютри, двигатели и други стоки.

С други думи, и двете страни подготвят внимателно изчислени ходове, но логиката им е различна: една е фокусирана върху бърз резултат, докато другата цели системно предимство.

Последиците за пазарите и веригите на доставки са ясни: всяка промяна в експортната политика в тази област ще се отрази на разходите за производство на технологии в световен мащаб, очакванията за печалби на съответните компании и дългосрочните вериги на доставки.

В тази ситуация, търговската среща в Южна Корея е малко вероятно да реши въпроса; вместо това вероятно ще послужи като точка, в която страните ще уточнят границите на възможното и ще очертаят червени линии, докато пазарите ще реагират предпазливо.

Тайван като постоянен рисков фактор във всяко търговско споразумение

Тайван е тема, която надхвърля традиционната търговска логика и попада в областта на националната сигурност и доктрината за външна политика.

Китай официално е поискал от Белия дом да заяви, че САЩ "се противопоставят" на независимостта на Тайван, и според Тръмп, въпросът с острова вероятно ще бъде обсъден. Това добавя елемент към преговорния процес, който е труден за формализиране под формата на търговски ангажименти.

Патрисия Ким от института Brookings припомня, че Тръмп "не се придържа към конвенционалните възгледи относно Тайван и е бил забележимо по-сдържан в подкрепата си за Тайван, особено в сравнение с предшествениците си."

Това ограничение може да изглежда на Пекин като пространство за маневри: ако Тръмп е готов да прояви гъвкавост по този въпрос, Китай може да го възприеме като възможност да осигури концесии в замяна на други действия. Това е причината Тайван потенциално да се превърне в "разменна монета", която поражда тревоги сред американските ястреби и съюзниците на САЩ в региона.

Обаче, концесиите по такива въпроси са политически болезнени за американското ръководство и биха могли да предизвикат вътрешни конфликти във Вашингтон, където опасенията за националната сигурност и стратегическата неяснота относно Тайван остават силно чувствителни.

Следователно, дори и темата да бъде обсъждана, е малко вероятно тя да доведе до широки концесии, които могат бързо да бъдат включени в споразумения; по-вероятно е страните да очертаят своите позиции и евентуално да се съгласят на декларативни формулировки, които не засягат стратегическите гаранции.

Ескалация преди преговорите: санкции, тарифи и неочаквани търговски въпроси

Последните няколко седмици показаха, че конфронтацията не се е охладила преди срещата на върха; напротив, тя се е нагорещила. Всяка страна обвинява другата: САЩ виждат новите китайски ограничения за износ като причина за ескалацията, докато Пекин твърди, че Вашингтон е нарушил обещанията си, като е разширил санкциите и е добавил дъщерни дружества към черния списък.

Тези обвинения бързо ескалираха в ответни мерки: Китай наложи санкции на американските дъщерни компании на южнокорейския гигант за корабоплаване Hanwha Ocean Co., а в отговор, Тръмп издигна идеята да въведе допълнителни 100% тарифи на китайски стоки до 1 ноември — заплаха, която охлажда пазарите.

Необичайни търговски теми също влязоха на дневен ред: обсъждат се ограничения за внос на използвано растително масло от Китай — пример за това как търговската политика може да проникне в неочаквани сегменти и да създаде рискове за различни индустрии.

Всичко това не е само дипломатическа риторика: тарифите и санкциите вече влияят на реални икономически фактори. В САЩ, повишенията на тарифите доведоха до повишаване на цените на потребителските стоки, докато в Китай, ограниченията нарушиха достъпа до най-големия износен пазар.

Интересно е, че самият Тръмп намекна, че не смята настоящия режим на заплахите с тарифи за устойчив. В същото време, привържениците с твърда линия във Вашингтон вярват, че САЩ все още държат значително предимство, както отбелязва Стив Йейтс от Heritage Foundation, Китай нуждае от пазара на САЩ повече отколкото САЩ от китайския пазар.

Това твърдение не е просто политически аргумент, а аналитична насока за пазарите: балансът на взаимозависимост е ключ към разбирането кой в крайна сметка ще отстъпи първи.

Азиатската обиколка на Тръмп и незавършените сделки със съюзници

Неочаквано, срещата на върха с Си се възприема като кулминация на по-широка азиатска обиколка на Тръмп, по време на която той се стреми да укрепи позициите си и да мобилизира съюзници преди основния диалог.

Турнето включва Малайзия, където е планирана двустранна среща с премиера Анвар Ибрахим и вечеря с лидерите на АСЕАН; Япония, където се очакват преговори с новия премиер, Санае Такачи; и Южна Корея, където е планирана среща с президента Ли Чже-мьонг, основна реч на обяда на лидерите на АПЕК и работна вечеря с други лидери.

Това не са просто дипломатически спирки, а опит да се укрепят позиции и да се демонстрира, че САЩ имат съюзи и инструменти за влияние.

В същото време, много важни двустранни сделки остават незавършени. Търговските преговори с Южна Корея, Индия и Бразилия "висят на косъм", условията на инвестиционен фонд от 550 милиарда долара, който Япония създаде за намаляване на тарифните бариери, все още не са финализирани, а заключението на преговорите за инвестиционна рамка е неясно. Обещанието на Южна Корея за инвестиране на 350 милиарда долара в САЩ не е подписано в окончателния му вид. По същия начин, преговорите с Виетнам, Индонезия и Филипините изглежда продължават с предпазливост — източници посочват, че не се очакват подписвания.

Японският анализатор Уилям Чоу предлага практически съвет: ако целта на САЩ е да сключи ефективно споразумение с Пекин, трябва "да укрепи лостовете си на влияние колкото е възможно повече." Това е именно това, което Тръмп прави в своето турне: демонстрира международна подкрепа и се опитва да събере икономически и политически аргументи преди срещата си с китайския лидер.

Все пак, резултатът от тази стратегия ще стане ясен само след срещата на върха — дали ще доведе до демонстрация на сила чрез стъпки, които увеличават шансовете за компромис, или ще стане ясно, че въпросът остава нерешен.

Заключение: прекратяване на огъня като най-добрият практически резултат и какво означава това за пазарите

Така, срещата в Южна Корея изглежда по-малко като потенциално заключение на глобалното съперничество и повече като нов кръг от преговори, където целта за двете страни ще бъде предимно да намалят интензивността на конфронтацията.

Тръмп се стреми към незабавна, приемлива победа, докато Си Дзинпин действа от позиция на дългосрочна пресметливост, където стратегическите предимства, като доминирането в редките земни елементи, не се отдават без значителни концесии.

Тайван остава опасна точка, където най-малката грешка може да развали всичко, а списъкът с взаимни санкции и заплахи показва, че ескалация е възможна дори и без големи положителни новини.

За пазарите, най-добрият реалистичен изход е прекратяване на огъня: пауза в повишението на тарифите, деклариране на споразумения за покупки и ангажименти, които не засягат сърцето на стратегическите разногласия.

Такъв изход би довел до умерено облекчение в валутите и намаляване на краткосрочната волатилност, но не би премахнал системната несигурност, която изисква дългосрочни и дълбоки споразумения.

Най-лошият сценарий за инвеститорите би бил ново ескалиране: при такъв случай волатилността би се увеличила, потребителските цени биха продължили да нарастват, а доверието в стабилността на глобалните вериги за доставки би било допълнително разклатено.